Зъбни импланти
Съвременната зъбна имплантология дава възможност чрез поставянето на зъбни импланти да бъдат възстановени различни дефекти в зъбните редици – от един липсващ зъб до изцяло обеззъбени челюсти. Върху тях могат да се поставят неснемаеми конструкции – корони и мостове, както и да служат за задържане на снемаеми протези.
Самите зъбни импланти представляват изкуствени корени изработени най-често от титан. Те имат различни форми и големини които се подбират в зависимост от конкретния случай, а повърхността им е специално обработена. За да се пристъпи към имплантиране на зъб трябва да се направи подробен преглед на зъбите и устата и да се извърши пълна диагностика и анализ на рентгенографии и отпечатъци. Зъбното имплантиране се прави с местна упойка, като може да се извърши веднага след изваждането на зъба или в по-късен етап. След поставянето на зъбния имплант има период от няколко месеца, в които около него се изгражда кост и той остава здраво свързан с нея – това е процеса на интегриране на импланта. Върху импланта се поставят надстройки (зъбни пънчета) а върху тях протетичните конструкции.
Понякога условията в дадена челюст не са подходящи за имплантиране и тогава се налагат някои допълнителни хирургични манипулации които да осигурят необходимите условия. Такива са присаждането на допълнителна кост, повдигане на пода на синусите, преместване на долночелюстния нерв.
Случаи при които зъбни импланти не могат да бъдат използвани:
- пациенти в детска възраст
- възрастни, страдащи от тежки сърдечни заболявания, проблеми със съсирването на кръвта или заболявания на костите, включително и остеопороза
- пациенти пристрастени към лекарства или алкохол
- при хипертонично и диабетично болни, чието състояние не е контролирано /сътрудничеството с лекуващия лекар в тези случаи е задължително/
Трябва да се имат предвид и общите противопоказания за хирургични процедури
- намалена коагулация на кръвта
- нарушения в зарастването на раните
- имуносупресивно лечение като химиотерапия и лъчетерапия
- инфекции и възпаления в устната кухина
- неповлияни парафункции като бруксизъм
- лоша оклузия или артикулация
- недостатъчна височина или широчина /обем/ на костта
- недостатъчно покритие на меките тъкани
